След финалната „ръка“
И ето, край. Финалната „ръка“
и карти разпилели се по пода.
Вземи за теб последната искра
от обичта ни, там, на ешафода.
Вземи я, моля те! До дъното изпий
процеждащата се, като сълзица, капка.
Сега не искаш?! Е, „за после“ я завий,
когато споменът те стисне в здрава хватка.
Без коз съм вече, ти - отдавна ням -
безсмислието е превзело всичко.
Реанимиран зов, останал сам,
накрая си отива „по терлички“.
„Желая те!!!“ се свива, свива във пашкул
и някак силно му се иска да се случи
в като: „о, да, добре съм, правилно си чул“,
но много лош актьор е, и не се получи.
Е, аз ще тръгвам... Ти ще си спасен
от моето изгарящо „обичам!“.
Но някой ден, навярно някой ден,
ще можеш пак при мене да дотичаш.
© Валентина Лозова All rights reserved.
