След години
След години
Копнежът ми детински появи се. Бе станал мъж - от кръв и плът. Докосна ме. По бира пихме... разказахме си своя път.
Аз плахо гледах го в очите и търсех сякаш онзи знак, за неразказаната притча, че влюбен бил е в мен все пак.
Докоснал беше струна жива и дълго тя трептя в нощта. Мечта детинска, не унивай! Не се предавай на тъга.
Той бил е влюбен, а не знаех... И обожавал ме дори. Живот объркан, как назаем да те наемем пак? Кажи?
И мило, топло, неусетно течеше времето край нас и беше станало тъй светло във късния вечерен час.
Но каза той - по пътя тръгвал със млада някаква жена. Извади снимка и обърна душата ми. И заболя...
Копнежът беше станал чувство на загуба и на тъга. Мечта детинска как изпусна живота си. Защо? Кога?
Копнежът бързаше да тръгва, а беше тук от ден едва. Засмя се. После ме прегърна. И от очите заваля...
Копнежът ми детински появи се. Бе станал мъж - от кръв и плът. Докосна ме. По бира пихме... разказахме си своя път.
Аз плахо гледах го в очите и търсех сякаш онзи знак, за неразказаната притча, че влюбен бил е в мен все пак.
Докоснал беше струна жива и дълго тя трептя в нощта. Мечта детинска, не унивай! Не се предавай на тъга.
Той бил е влюбен, а не знаех... И обожавал ме дори. Живот объркан, как назаем да те наемем пак? Кажи?
И мило, топло, неусетно течеше времето край нас и беше станало тъй светло във късния вечерен час.
Но каза той - по пътя тръгвал със млада някаква жена. Извади снимка и обърна душата ми. И заболя...
Копнежът беше станал чувство на загуба и на тъга. Мечта детинска как изпусна живота си. Защо? Кога?
Копнежът бързаше да тръгва, а беше тук от ден едва. Засмя се. После ме прегърна. И от очите заваля...
Кри
© Красимира All rights reserved.
