След изборите
Време на разпри, партийни борби,
всеки щом гледа да се уреди
с клюки, интриги, с доноси, кражби,
с постове нови отреждат си дажби.
Предните били изкусни лъжци,
но целите пак се превръщат в пари.
Стари и нови вият през глас -
всичките мислели само за нас.
Бедният гледа тъжно встрани.
Джобът е празен пак в тия дни.
Кредити, сметки, харчат децата,
все не достига малка заплата.
Дал си гласа за нова управа,
пак губи вяра, че има държава.
Двайсет години го лъжат в очи.
Никой не мисли за бедни души.
От работа капнал, едно му остана -
псува на майка в пиянска забрава.
Проклина властта със злоба в душата:
- И на тези ще стигнат двата квадрата!
© Мирослава Петрова All rights reserved.