danda (Даниела)
358 1120
Dec 20, 2011, 10:27 PM

След катун от спомени 

  Poetry » Other
809 0 11

Харизах и последния си спомен

на циганката, дето гледа на ръка.

От вятъра по-ничия, от буря по-бездомна,

сега не търся нищо, не разравям пепелта.

Разкъсах вярата си като риза,

а бялата ù плът се любеше с куршуми...

И с всяка тишина до себе си съм близо,

и всеки вик преглътнат ражда пълнолуние.

Под ноктите изчоплих топла болка,

останала от драпане по нищото.

Щастлива съм сега, а щастието колко е –

не е ли сам на себе си да си огнище.

Тъгата ми със циганите се запи,

на път потегли подир залез клисав.

Сега е тихо. И съм същата. Почти.

Върви, Любов! Без теб животът още има смисъл.

© Даниела All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??