След края
замазах кръпките със сълзи.
Душата си от пепелта аз възкресих,
надеждите отново,пак събудих.
Поемам въздух с гърди,
очите ми отново пак ще виждат...
И вярвам ,че отново тук ще бъдеш ти,
обичайки ме както вчера.
Не искам клетви,ни обещания,ни думи...
Не искам твоето сърце отново да кърви,
умът ти да изрича друго име...
Открий ме пак,както преди...
Към мене има път - сърцето ми е твое!
Само го вземи...
© Иванина Герасимова All rights reserved.