Aug 22, 2006, 5:58 PM

След края

  Poetry
803 0 1
Заших сърцето си с кървави конци,
замазах кръпките със сълзи.
Душата си от пепелта аз възкресих,
надеждите отново,пак събудих.
Поемам въздух с гърди,
очите ми отново пак ще виждат...
И вярвам ,че отново тук ще бъдеш ти,
обичайки ме както вчера.
Не искам клетви,ни обещания,ни думи...
Не искам твоето сърце отново да кърви,
умът ти да изрича друго име...
Открий ме пак,както преди...
Към мене има път - сърцето ми е твое!
Само го вземи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иванина Герасимова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...