След края на пиесата
Когато зад кулисите ме няма
и моята прегръдка не е там,
когато сърцето ти е рана,
за която аз дори не знам,
Когато ролите отново се сменят
и злодеите превърнат се в герои,
и щом щастливите завършеци се провалят,
дали ще разбереш, че мойта воля
Като актриса, извадена на показ,
като птица, затворена в кафез,
не беше да играя главна роля,
а да отстъпя същата на теб.
Когато няма кой да разбере, че плачеш,
дори ако озаряваш със усмивка,
тогава спомни си колко значиш
за онази, пишеща за теб на листа.
Тогава ще узнаеш - любовта ми
не беше роля, фарс, аплодисменти.
Маската свалена е отдавна.
Само пред теб била съм себе си…
© Ангела Топалова All rights reserved.
