След лъжа , нека помълчим ...
Очите ми, тъмни два герана,
сълзят от болката в душата.
Ти там остави дълбока рана,
ах, как наивно вярва жената!
Вървя сред тръни по поляни
и стъпвам бодли остри боса,
макар до кръв, с нозе раздрани,
е нищо от туй, що вътре нося.
Вятър силен брули ми лицето,
заболява, следи резки остава.
Ех, лъжата, що брули сърцето,
многократно повече наранява.
Излъга ме, изрече силни думи,
че си приятел каза, ала не бе,
аз пазех връзката помежду ни -
с остър нож ти сряза я на две.
Това и на враг не се пожелава,
от приятели лъжата най-тежи.
Този белег никога не заздравява.
Минава време - все повече личи.
Едва ли връщане назад ще има,
навярно отредено й е, да тъжи...
и в душата вечно да е „зима"
сняг да я затрупа, сняг от лъжи...
Излъга, но не чакай глъч и гнет,
извинение не искам, да помълчим...
Дойде мигът на последния куплет
и време е за „Сбогом". Да вървим .
(а)
сълзят от болката в душата.
Ти там остави дълбока рана,
ах, как наивно вярва жената!
Вървя сред тръни по поляни
и стъпвам бодли остри боса,
макар до кръв, с нозе раздрани,
е нищо от туй, що вътре нося.
Вятър силен брули ми лицето,
заболява, следи резки остава.
Ех, лъжата, що брули сърцето,
многократно повече наранява.
Излъга ме, изрече силни думи,
че си приятел каза, ала не бе,
аз пазех връзката помежду ни -
с остър нож ти сряза я на две.
Това и на враг не се пожелава,
от приятели лъжата най-тежи.
Този белег никога не заздравява.
Минава време - все повече личи.
Едва ли връщане назад ще има,
навярно отредено й е, да тъжи...
и в душата вечно да е „зима"
сняг да я затрупа, сняг от лъжи...
Излъга, но не чакай глъч и гнет,
извинение не искам, да помълчим...
Дойде мигът на последния куплет
и време е за „Сбогом". Да вървим .
(а)
© Анета Саманлиева All rights reserved.
