След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото
в думи танцувални,
как не си разбрал доброто
в лъжите банални.
Как било едно, пък друго,
пък звучало трето.
Като някаква прислуга
ти опява клета,
ала все не се предава,
все е неразбрана.
Брей, Лъжа си и отдавна
стоиш гологана.
Хайде,време ти е вече
да се припознаеш,
че по-долна твар от тебе
Животът не знае.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
