След лъжата, след лъжата
падат всички маски,
та застава до стената
истината в краски.
И върти се колелото
в думи танцувални,
как не си разбрал доброто
в лъжите банални.
Как било едно, пък друго,
пък звучало трето.
Като някаква прислуга
ти опява клета,
ала все не се предава,
все е неразбрана.
Брей, Лъжа си и отдавна
стоиш гологана.
Хайде,време ти е вече
да се припознаеш,
че по-долна твар от тебе
Животът не знае.
Аделина Колева
© Аделина Колева Всички права запазени