СЛЕД ПОРОЯ
Дъждът притихва в шепите на локвите,
подвил опашка като гузно куче.
И пак проблясва на небето цокъла.
Какво ли след пороя ще се случи?
Разтърсват мокра козина дърветата,
засукали зелено самочувствие.
По клоните им сто слънца просветват.
Не вярвате в магии? Те се случват!
Опъва седемцветната си панделка
владетелят на водната стихия.
Небесното ведро със синьо мляко
е мое. И магията му пия.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
