След потопa
След като пратих потоп над света -
трупове - твари и хора,
сивата кал, дървеса, без листа,
Бог съм - калта проговори:
Дай ми мой Отче, душа, а и плът
и ме помилвай, с три пръста,
за да изваеш, от втория път,
някой - достоен за кръста.
Светна в очите Вселенска тъга,
всичко от мен обещано.
Ной и ковчегът, онази дъга...
А пък за Рая е рано.
И се родиха пророк, след пророк,
всички слова богохулни.
Сам отегчено, на тронът висок,
мислех си: Пак ме хързулна.
Дребната твар - на труда ми венец,
дъното вече удари.
Другият път за човек и агнец,
няма потоп, а пожари...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
