След сражението
По дерето с плитка бара
чувам тропот на ботуш.
После гръм. И болка стара.
Някъде в Али-ботуш.
Лошо във крака ранен съм
във гората под дърво
и дъхти зелена мента
в слънчевото зарево.
С бинт превръзвам люта рана –
спря кръвта да ми шурти.
А на клона черна врана
любопитно се върти.
Аз сухарче от торбата
хвърлям, сякаш на дете.
Грабна го, криле размаха,
надалече отлете.
Души въздуха с муцунка
тук, край мен, едно зверче.
Катеричка в листи шумка,
иска нещо да рече.
Казва: „Болката злояда
потърпи в това дере.
Ще се върне тук отряда
млад боец да прибере.”
© Иван Христов All rights reserved.
