След теб
Когато пепелища покриваха ми взора,
на кея за кефали тършуваше за стръв.
Оплетената от лудост, с която ме събори,
улавяше ме в мрежи. Титан, след Бога пръв.
Когато ми отнеха в лечебницата сива
надеждицата вехта за биле и простор,
мечти за благо в устни започна да ми вливаш
и пранги ми намери, та пееха ми в хор.
Когато с думи празни ме върза към леглото,
донесе ми букети, да пия аромат...
Решетките погали, олекнал и с охота,
че всичко вече свърши. Ще станеш непознат.
И после друг ще дойде, за помощ и опора,
иглата да забие и мир да ми дари,
цигара да запалим, и тихо да поспорим
във кой пореден кръг от ада сме били.
Каиновата клада да близне слабостта ни
в деветия, сакрален олтар – за дамазлък,
с нозете си сакати, с треперещите длани
най-после да запалим и тоз последен кръг.
© Пламена Кръстева All rights reserved.
! Поздрави и от мен!
