Когато пепелища покриваха ми взора,
на кея за кефали тършуваше за стръв.
Оплетената от лудост, с която ме събори,
улавяше ме в мрежи. Титан, след Бога пръв.
Когато ми отнеха в лечебницата сива
надеждицата вехта за биле и простор,
мечти за благо в устни започна да ми вливаш
и пранги ми намери, та пееха ми в хор.
Когато с думи празни ме върза към леглото,
донесе ми букети, да пия аромат...
Решетките погали, олекнал и с охота,
че всичко вече свърши. Ще станеш непознат. ...