Nov 16, 2018, 1:36 AM  

След теб

  Poetry
1.1K 1 0

 

 

Исках нещо познато

да ми се случи. 

Не бях готова за нови очи.

~

Исках да въздъхна преди да 

се спря до тебе.

Да видя още веднъж онези искри.

~

Но заварих само пепел пред нозете си.

И тих пресъхнал океан.

~

Да бе останала поне една локвичка.

Но дъжда тук отдавна бе спрял.

~

Тогава седнах на дъното.

Събрах коралите в свойте ръце.

~

Взех колкото можех да нося.

Едно рапанче доближих 

до непогаленото си лице.

~

От там още се чува гласа ти.

Плътен, вибриращ - 

като на нежен звяр.

~

Не можах да те укротя и запазя. 

Избяга пронизан в сърцето.

Но остана на самотата си цар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© D. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...