16 нояб. 2018 г., 01:36  

След теб

1.1K 1 0

 

 

Исках нещо познато

да ми се случи. 

Не бях готова за нови очи.

~

Исках да въздъхна преди да 

се спря до тебе.

Да видя още веднъж онези искри.

~

Но заварих само пепел пред нозете си.

И тих пресъхнал океан.

~

Да бе останала поне една локвичка.

Но дъжда тук отдавна бе спрял.

~

Тогава седнах на дъното.

Събрах коралите в свойте ръце.

~

Взех колкото можех да нося.

Едно рапанче доближих 

до непогаленото си лице.

~

От там още се чува гласа ти.

Плътен, вибриращ - 

като на нежен звяр.

~

Не можах да те укротя и запазя. 

Избяга пронизан в сърцето.

Но остана на самотата си цар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...