16 нояб. 2018 г., 01:36  

След теб

1.1K 1 0

 

 

Исках нещо познато

да ми се случи. 

Не бях готова за нови очи.

~

Исках да въздъхна преди да 

се спря до тебе.

Да видя още веднъж онези искри.

~

Но заварих само пепел пред нозете си.

И тих пресъхнал океан.

~

Да бе останала поне една локвичка.

Но дъжда тук отдавна бе спрял.

~

Тогава седнах на дъното.

Събрах коралите в свойте ръце.

~

Взех колкото можех да нося.

Едно рапанче доближих 

до непогаленото си лице.

~

От там още се чува гласа ти.

Плътен, вибриращ - 

като на нежен звяр.

~

Не можах да те укротя и запазя. 

Избяга пронизан в сърцето.

Но остана на самотата си цар.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© D. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...