Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам
и някога едва ли ще спра да те обичам.
В съня дори - там си ти
и в пепел превръщаш сърцето ми.
Обичам те - дори и в ада заради тебе ще горя.
Обичам те, момиче... Не го ли осъзна?
Искам този сън да свърши с утрешния слънчев ден,
да спре да боли и ти да си до мен!