Нощта ме запраща в последния кръг на ада -
първия на любовта.
В очите ми огън от гняв гори,
но гневен съм на себе си и мразя се дори,
защото след теб в нощта пак ще тичам
и някога едва ли ще спра да те обичам.
В съня дори - там си ти
и в пепел превръщаш сърцето ми.
Обичам те - дори и в ада заради тебе ще горя.
Обичам те, момиче... Не го ли осъзна?
Искам този сън да свърши с утрешния слънчев ден,
да спре да боли и ти да си до мен!
© Никола Борисов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
.