Следа
Следа
Песента ражда, а врабчета насън
упорито делят нейното слънце.
Скачат, кършат най-стария трън,
пискат, искат кокошето зрънце.
Песента жално притваря слова,
още миг и небето ще падне.
Над заслони изгрява в една синева,
по-далечна от птичето пладне.
В бяла риза, с перчем непокорен,
с ален пояс, под ясна звезда
песента ражда до живия корен
в родовата пшенична бразда.
Хляб и сол, звън на пендари.
Китка здравец, в очите - вода.
Везана обич в чисти простори,
напев нишан - пръстен следа.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
