Следи
Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш.
Изчезващ сред човешкото море,
душата си по път да разпилееш -
откъснат лист от книжка на дете...
... и капка кръв от рана на коляно.
Дихание. Отронена сълза...
Пилееш. Заблуден, че си избягал
от себе си, от мен и любовта.
А аз по твойте стъпки следоносни
вървя. Поглъщам ехото с печал.
След теб събирам с женските си пръсти
душата ти, на скитници раздал
и всичките парчета безнадеждност
докосвам плахо, за да претворя.
Да ги превърна във безмълвна нежност...
Ще ми простиш ли, ако те спася...?
© Ева Корназова All rights reserved.
