Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш.
Изчезващ сред човешкото море,
душата си по път да разпилееш -
откъснат лист от книжка на дете...
... и капка кръв от рана на коляно.
Дихание. Отронена сълза...
Пилееш. Заблуден, че си избягал
от себе си, от мен и любовта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up