Следи
Отекват стъпките ти - следоносни.
Поглъщам ехото, за да си в мен.
И цветен още малко да те нося,
преди да станеш пак обикновен.
И сам. И сив. С тълпата да се слееш.
Изчезващ сред човешкото море,
душата си по път да разпилееш -
откъснат лист от книжка на дете...
... и капка кръв от рана на коляно.
Дихание. Отронена сълза...
Пилееш. Заблуден, че си избягал
от себе си, от мен и любовта.
А аз по твойте стъпки следоносни
вървя. Поглъщам ехото с печал.
След теб събирам с женските си пръсти
душата ти, на скитници раздал
и всичките парчета безнадеждност
докосвам плахо, за да претворя.
Да ги превърна във безмълвна нежност...
Ще ми простиш ли, ако те спася...?
© Ева Корназова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ex!
-
възхитителен стих ! поздрави за удоволствието !6!
-
Невероятно силен стих!
Поздрав! -
"... и капка кръв от рана на коляно.
Дихание. Отронена сълза..."
Този стих диша!Поклон пред таланта ти! -
Там където спомена затихва
душата все по-неспокойна е !
В изминали години от спомена
на колене сломена ,но
това е само сянка от спомен сив с
тъжен край ,но също така оставящ
болка- спомен красив .....
Поздравления за стихчето ви ! -
Тенев, Тенев... четеш ми мислите
Стихът... красота.
Бог не страх и мен не страх,
че така де,
един път се умира
, не два -
Човек не може да избяга от себе си.Но може да се самозаблуждава, че е избягал, до когато си иска или докато не го спасят.
Добър тандем се получава:
Единият пилей души,
а другия пресътворява
и не престава да прощава.
Но той не спира да греши-
очаква все да го спасяват.
Опасно е ако реши,
че прошката го поощрява
душата си да разпилява.
-
Аплодисменти и от мен!
-
много, много хубаво...
-
Прекрасен стих, Ев!
-
Благодаря, Доре. Много са важни думите ти за мен...
-
удоволствие са думите ти, Ев!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
