Следразделно
О, не, не си мисли, че ще изпусна
душата си като пребито куче
да дойде пак пред двора ти да куца
и да квичи, и да квичи беззвучно!
Когато го видях, че е ранено
и казаха му много да не мърда,
заключих го набързо във килера,
а само сянката му е на онзи ъгъл.
Но е доволна моята безплътност
да разбере, че си се поотърсил
от глупавата си разпътност
и пак повдигаш мислите си с пръсти.
И някак си ще мога, щом се върна,
да се прегърна, мое бито куче,
Луната е отново бяло твърда,
а аз на нови храбрости се уча.
© Павлина Гатева All rights reserved.
