Следвайки елфическите руни
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно
с мисълта за теб като рефрен.
В сънищата виждам възродено
твоето сияние пред мен.
Губя се в дълбоки лесове,
вълчи вой приканващ е страха
и дочувам още гласове
с призрачни напеви на греха.
Пред храма на надеждите съм сам,
но не самотен щом те чувствам там.
© Асенчо Грудев All rights reserved. ✍️ No AI Used
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
