Sep 23, 2018, 7:50 PM

Слепецът 

  Poetry
624 1 6
Той е много далече, отвъд
набраздените прашни беззвучия.
Под клепача му думите спят
и се стичат по слънчеви ручеи.
Синевата е с дъх на земя,
приютила два облака в пазва
под зеления смях на дъжда,
който боси нозете му газят.
От дървото със цвят на кафе
плисват капки – последните птици,
та вкусът на узряло небе
да узрее в две слепи зеници. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Random works
: ??:??