Отново ме гледа луната прозрачно,
отново е сита от лудост.
А ние сме слепи до еднозначност
и сме нелепи до близост.
Ревниво звездите проблясват студено
и къпят се в нечия болка.
Замята оформя все свойто вретено
и ражда в роса богомолка.
Защото нощта те изплаква невинно,
защото не знае, че може
да има студен епилог от безличност,
останал във тебе възможен...
© Силвия Маринова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
