Jun 1, 2011, 11:26 AM

Слепи тела 

  Poetry » Other
772 0 2

Търсят се във вечния мрак.

След всеки пламенен зов

в душите им грейва зрак –

надежда в този свят суров.

 

Нежно ръце се преплитат,

сливат се жадно устни.

Не могат да се наситят

на свойте форми изкусни.

 

Любовта за тях е рана,

спомен, гинещ в мъка.

Тя едничка им остана

преди печалната разлъка...

© Филип All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??