Flame92 (Филип)

Корубата на живота 🇧🇬

Корубата на живота
Оану беше щастлив. Днес нямаше училище и беше решил да се изкъпе в океана. Обожаваше да се разхожда по плажа, да усеща как миниатюрните златисти песъчинки масажират босите му крака и да слуша как вятърът брули палмовите листа. Затича се с всички сили. Скоро чу тихото и приятно пли ...

Flame92

Prose » Short stories

2013-02-24T19:30:50+02:00 1.2K

Нашето време 🇧🇬

Вятърът отнася надалеч
последните есенни вопли.
Сякаш срязани от остър меч,
умират лъчите топли.
Отправил взор към небесата, ...

Flame92

Poetry » Other

2012-06-11T12:41:57+03:00 812 1

Върхът 🇧🇬

Върхът
Земята наоколо пустееше. Един равен песъчлив терен, осеян с малки шубраци тук и там, докъдето погледът ти стигаше. Имаше нещо заплашително сред това място. Сякаш всеки миг се очакваше нещо да се случи.
Той бавно се надигна от земята и объркано загледа пейзажа. Не помнеше как се е озовал тук. ...

Flame92

Prose » Short stories

2012-06-08T14:16:08+03:00 864 2

Ноември 🇧🇬

Тишината е сковала поляни, гори.
Изгубена във времето любов...
Вятърът свири, вилнее още от зори
и светът за промяна е готов.
Огнени листа танцуват за последно, ...

Flame92

Poetry » Other

2011-10-10T16:45:51+03:00 817 1

Черен дъжд 🇧🇬

Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят, ...

Flame92

Poetry » Other

2011-06-23T12:32:34+03:00 763

Ненаситна

Flame92

Photography » Nature, Macro

2011-06-07T18:35:56+03:00 1.4K 2

Пеликан си оправя тоалета

Flame92

Photography » Nature

2011-06-04T10:55:12+03:00 1.3K 2

Изгрев по италиански

Flame92

Photography » Nature, Landscape

2011-06-03T16:23:52+03:00 1.1K 6

Само ти 🇧🇬

Само ти знаеш да разтопиш
моето сърце сковано,
с милувки нежни да напоиш
времето неизживяно.
Само ти виждаш красотата ...

Flame92

Poetry » Love

2011-06-02T20:47:57+03:00 975

Слепи тела 🇧🇬

Търсят се във вечния мрак.
След всеки пламенен зов
в душите им грейва зрак –
надежда в този свят суров.
Нежно ръце се преплитат, ...

Flame92

Poetry » Other

2011-06-01T11:26:09+03:00 991 2

Михаил 🇧🇬

Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-31T15:21:48+03:00 891

Май 🇧🇬

Лунни лъчи като сребърни копия
пронизват тихата майска нощ.
Гората смълчана – далечна утопия –
на красотата самият вожд.
Заглъхват дълбините ...

Flame92

Poetry » Other

2011-05-29T11:38:30+03:00 871 1

Тайни 🇧🇬

Днес пак хвърлям камъчета в Черно море –
изгубени мечти сред тези талази,
а мидите шептят „Ти знаеш ли къде
водата свойте вечни тайни пази?”
„Не, кажете ми” - разпалено ги питам. ...

Flame92

Poetry » Other

2011-05-28T11:03:35+03:00 859 2

Последна песен 🇧🇬

Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-27T13:18:04+03:00 1.9K 3

Вечни очи 🇧🇬

Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-26T12:01:58+03:00 949 2

Отровени души 🇧🇬

Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-25T10:24:33+03:00 1K 3

Вера 🇧🇬

Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...

Flame92

Prose » Short stories

2011-05-24T11:38:04+03:00 857 1

Представи си 🇧🇬

Представи си мигащи звезди –
тези милион очи небесни...
В този чуден миг ти усетѝ
лъх от световете неизвестни.
Представи си морските вълни, ...

Flame92

Poetry » Landscape

2011-05-22T11:21:22+03:00 1K 3

Песен 🇧🇬

Бавно се топим в дъжда,
прегърнати за последно.
Прощаваме се със света,
избягал ни неусетно...
Ти плачеш, до теб аз пея, ...

Flame92

Poetry » Philosophical

2011-05-21T11:18:21+03:00 817

Плаках 🇧🇬

Плаках за дните изгубени,
за това, което ми отне.
Плаках за другите влюбени,
разбери плача ми поне…
Отдавна търся скрита утеха, ...

Flame92

Poetry » Love

2011-05-20T16:55:52+03:00 927 3

Прости ми 🇧🇬

Прости ми, аз те излъгах,
озлобен, затънал в лудост.
Аз сърцето ти наръгах,
преди да видя твойта хубост.
Прости ми, дълго страдам, ...

Flame92

Poetry » Love

2011-05-19T14:23:14+03:00 1.2K 2

Вятър 🇧🇬

Започва той игра с прашинките безбройни,
дотяга му, опитва с нещо друго...
Благословия е за нас във дните знойни,
ругаем го, щом се развихри лудо.
С невидима ръка завърта мелници, ...

Flame92

Poetry » Other

2011-05-18T23:15:28+03:00 825 1