Слепият музикант
На Зинка специално и на всички, които ще го прочетат.
Пианото му свиреше. И свиреше...
Клавишите се любеха с ръцете.
Зениците болееха от взиране
във нищото. Очите бяха слепи...
Раздърпана, душата от очакване
простенваше и хлипаше във нотите.
Цигарен дим пролазваше във мрака
на бара. Там, където бе животът му.
Замаяни, пияни и бездушни,
клиентите поръчваха. И пиеха.
И никой в песента не се заслуша,
не взе и къс от болката му жално виеща.
Заглъхнаха клавишите. Потрепвайки,
ръцете му посегнаха за чашата.
Две глътки. И душата му отново
се струйна в тъжни звуци между масите...
© Невяна Калчева All rights reserved.
