Слепота
I
На пролетния бал в Неделя вечер
блестяха милиони цветни светлини,
а хората - един от друг по-лъскаво облечени,
се смееха двулично, пръскаха пари...
Окичена със рози, празничната зала
бе сякаш сцена на гротесков маскарад.
Сред лицемерните усмивки и похвали
стоеше Сандра в своя собствен свят.
II
Сандра бе сляпа. Тя не виждаше розите.
Тя пристъпваше плахо, някак смутено.
Сандра бе сляпа. Не познаваше позите
на девойки фалшиви с коси позлатени.
Сандра не знаеше цвета на парите.
На нея ù стигаше цвета на доброто.
Нейна валута бяха мечтите,
онези с криле да достигнат високото.
Сандра "поглеждаше" в душите на другите,
обичаше техния пъстър и приказен свят.
Тя гледаше там, където заслугите
не бяха по скáла "беден -> богат".
III
... но Сандра беше една. А те бяха много.
Те бяха безчувствени, груби, цинични.
Убиха я с думи, с обиди и злоба,
че Сандра бе сляпа. И беше различна.
А тя плака дълго. И питаше Бога
защо позволява такава жестокост.
Но Господ не я чу. Тя остана без отговор
и тръгна в незнайна за нея посока...
IV
На пролетния бал в Неделя вечер
едно момиче тъжно, повалено от омраза,
си тръгна без усмивка. От хората далече.
Те бяха слепи. И дори не забелязаха.
© Теди All rights reserved.
