May 3, 2016, 9:35 PM

Слоеве

  Poetry » Other
481 0 1

 

Затвор...
от бетон и желязо,
суета и омраза,
от ребра и проказа,
счупи се, пусни ме
в простор необятен
от теб да изляза...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова красиво пишеш... Излез, излез! Добре, че тук има кой да съпреживее... Обожавам стила ти! Сдържан, но съдържателен. Много емоции, чувства и образи...

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...