Sep 14, 2013, 6:51 PM

Сложно изречение

  Poetry » Other
1.6K 0 6
Красива е сега черешата,
а въздухът дъхти на цвят,
на плодове, листа и свежест -
и носи странен аромат

на минало, което в тебе
небезпокойно си стои,
и преминава като време,
през неотключени врати,

за да затвори жълто слънце,
съвсем над малкото легло,
в което топла и безсънна,
забравила какво е зло,

мечтаеш си да се завърнеш,
в един наистина богат,
неповорим, дори различен,
наситен на череши свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...