Случайно....
28.01.2021
Случайно...
Скучаейки веднъж и както ровех в интернет,
попаднах на семейство диви гъски със гъсета пет.
Майката вървеше много гордо най отпред,
след нея малките- редичка, клатеща се в ред,
а татко нежно ги подканваше и крачеше напет!
Целта бе близката река с гъмжило от подобни..
Там мама влезе първа. Помислих, че за по- удобно
малките да скачат- таткото ще ги побутва,
а той се потопи след нея! Караше ги да заплуват
като взе глава да гмурка многократно, монотонно..
Бе зов да скочат!А те не мръдваха! Започна и мама.
Гмуркаха се дълго двамата, децата си да канят...
Престраши се първото, след него другите. Остана
едно! Писукаше самО и тръгна, клатейки се по брега...
Семейството го следваше в реката,пак с зов с глава!
Не след дълго спряха се на плитко място. Спря и то.
В миг изписука, куража ли събра,но цопна с тряяяс!
И стана весело. И чуждите участваха, не питаха "Защо"!
Пляскаха, танцуваха и грачеха със техния си глас!
Дори да не личеше в Интернет, но плясках с тях и аз!
И ето я поуката"Родители, децата си учете с пример,
а не с насилие, нареждане за нещо непознато!...
Нека да са горди,щом свършат го сами! Че ще се срине
успехът, ако помощ им предложиге веднага! Да имат
своето си его, хем голямо, хем смесено с ината!...
Ех, тия поуки!...Взех май много да ги натрапвам!
© Ирина Филипова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Сенилга, стана ми мило, като го препрочетох пак...Обичах си поезията, защо преминах на проза, която се чете не от всички и по- трудно?!...
-
Мило и мудро!
-
Благодаря, Марко, радвам се за оценката!
-
Много поучително, забавно и майсторски пресъздадено!
Поздрави. Иржи ! -
Много взе да ме избива на поуки, дано не стана досадна! В клипа, който гледах нямаше такава, анимацията беше само прекрасна картинка, но бяха такива сладури и дано не развалих идилията с тая хрумка- поуката!За пръв път пускам стих веднага, след като го написах, без да отлежи....Благодаря, Дени!
-
Ами да, много правилно си го казала. С насилие нищо не става. Не знам как ти е хрумнал този стих, наблюдавайки ги, че и страхотна поука си направила.
Ядосват се родителите на децата, но не виждат, че децата им са тяхно огледало. Хубаво е родителите да прочетат! -
Ама, Пепи, аз го видях това на клипче в интернет и също се смях и плясках/ нали го пиша!/, но и на себе си, защо ли реших, че ги води майката, а не бащата?Поне аз не познах кой кой е!
Доскоро Ди пишех само хумор, имаше доста забавни, но отстъпих вече място на конкуренцията/ тук се смея!!/ и започнах с тия поучителните, дето и на мен не се нравят много, но скоро ще ги оставя....Благодаря ти, че прочете! -
Мъдри слова!
-
А аз си представях гъсетата как се поклащат в редичка след гордата си майка и чак ме напуши смях. Така добре си ги описала. 😍
-
О, Пепи, пак ще кажа, много се радвам на присъствието ти, чета те и аз, но не винаги смогвам навреме да коментирам и сигурно имам много да наваксвам. Снощи подхванах Дени, скоро и теб ще преслушам ....Благодаря ти!
-
Природата си знае работата. Добре е ние, хората, по-често да се вглеждаме в нея.
Поздравления -
Аз също не съм за тези неща. Пиша защото ми идва отвътре, но пустото пате е точно за зададеното заглавие. Харесах много и още веднъж поздравления!
-
Благодаря, Руми, за мнението и препоръката.Аз досега не съм участвала в никой конкурс, защото мразя надпреварата, по-скоро разочарованието, защото аз не съм равностойна партньорка, така мисля , и винаги харесвам другите повече, отколкото моите произведения....Аз пиша така, да печеля поне битката с Алцхаймера, доколкото е възможно , и за сега съм благодарна!
-
Поздравления! Хубаво и с поука написано. Дори си мисля, защо не си го поместила в конкурса:" Ти си по-смел, отколкото вярваш по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш"
-
Благодаря ти, Миночка, беше време когато пишех повече, затова пък сега се радвам повече на вече оредялата ми редица, която ме следва!...
-
Пак си успяла нещо видяно, да го пресъздадеш чудесно Иржи!
Прекрасна си! -
По- добре късно, отколко никога, Силве! Винаги се радвам на присъствието ти, дори и когато го пропуснеш, зная че е от много заетост, не можеш всички да огрееш!Благодаря ти! Прегръщам те!
-
Изпуснала съм го това стихотворение, Иржи, представих си те как пляскаш и се радваш заедно с тях и изпитах радост. Прекрасно е! Поуките си ги взимат мислещите хора, но пак ще кажа, че животните ни превъзхождат в много отношения. Благодаря, че прочетох. Поздрави, Иржи.
-
Георги, Юри, вие останахте единствените мъже, които следят произведенията ми и съм ви благодарна....
Краси, ти знаеш как чакам мнението ти!...
Топлиш с всяка казана дума, Мария! Приличаме си с теб по това, че гледаме на
коментарите с аналитично око, което е полезно за автора, а и доставя удоволствие!
Ти ме изненада, Лати!...
Скиташ из сайта, Скитнице, но така ме и намираш и много ти се радвам!
Права си, Светличка, много можем да се научим от природата, от живота на животните! Нали така са създадени басните- говори се за животни, а се отнася за хората! Само че времето много се промени и вече малко се учим от тях..... -
И тази поука ми допадна много, а и героите ти са толкова симпатични и задружни. Забравихме природната мъдрост, Иржи, забравихме да сме част от цялото и търпим последствията. 🌿
-
Много добър пример, Иржи! Мъдрост звучи от твоите слова!
-
"Родители, децата си учете с пример,
а не с насилие..." -
Веднага си го слагам в любими! Разбрах, че обичаш да наблюдаваш, дори и това да е от интернета, да осмисляш и си вадиш житейски изводи, стъпвайки на личните си изживявания и това, облечено в поезия, ражда такива запомнящи се като басни стихове. Приеми искрените ми поздравления, Иржи!😍
-
Поучителна история от живота! "Вие сте лъковете, устремяващи напред децата ви като живи стрели!"
-
Иржи, отново с твоя приятен, и изцяло разпознаваем стил ни поднасеш една чудесна, поучителна история за семейство Гъскови! 😀
Поздравления! -
Успех без усилие, някак си не е сладък...
А иначе личният пример говори повече от куп думи, а за насилието не ми се и говори даже.
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
