Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен,
случайно аз съм си била във къщи.
Случайни запознаства,
случайни срещи –
с хора,
случайно избрани от съдбата,
случайни думи,
случайни погледи,
случайни трепети,
случайни...
Стига!
Презирам ви, случайности.
И знаете ли
за какво копнея –
да ми се случи нещо,
дори нещастие да бъде,
но само да не е случайно.
© Даниела Петракиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
