Прекарвам дните си в кошмар.
Случайни телефонни разговори –
някой си,
случайно сетил се за мен,
случайно телефонът бил свободен,
случайно аз съм си била във къщи.
Случайни запознаства,
случайни срещи –
с хора,
случайно избрани от съдбата,
случайни думи,
случайни погледи,
случайни трепети,
случайни...
Стига!
Презирам ви, случайности.
И знаете ли
за какво копнея –
да ми се случи нещо,
дори нещастие да бъде,
но само да не е случайно.
© Даниела Петракиева All rights reserved.
Поздрав!