Случайно срещна двама ни трамваят - 2
2.
Сънувах го и исках да го зърна,
но тази среща днес ме изненада.
Не знаех, че сърцето ще ме върне
във време на копнеж и серенади.
Качих се трудно с тези пълни чанти,
простила се със пъргавата младост.
Но щом видях го – строен, елегантен –
усетих изблик на спонтанна радост.
И оня ден на връщане към вкъщи
с покупките ми, от пазара взети,
видях го пак в шестицата. Той, всъщност,
дори ми перфорира и билета.
Продумахме по две-три благи думи,
а погледът му син ме омагьоса.
За него мисля като малоумна
аз от тогава и съм тъй ядосана
на себе си, на ватмана, на всички...
Но от съня си как да го прогоня?
И сякаш пак съм тази ученичка,
възседнала на чувствата си коня.
Не ми прилича! Имам вече внуци,
останах рано без съпруг, горката...
Самичка тегля в пътя си каруцата,
отгледах, а и задомих децата.
Отнесоха ме мислите далече...
А този господин ръка подава.
Събрал е всичко той от пода вече
и благодарен поглед заслужава.
Добре, че ме прихвана и когато,
нервиран, ватманът наби спирачки.
Да счупя можех крак или ръката.
С прегръдка ме спаси той и с мустачки
почти докосна бузата ми дясна.
Магията му все по-силна става.
Сега в кафето води ме и ясно
е той, че кратка среща заслужава.
Какво пък, до обяда има време.
Денят е подреден, не ме притиска.
Най-малкия си внук в един ще взема.
Кафе да пия с господина искам.
Следва:
© Мария Панайотова All rights reserved.
