Jan 11, 2012, 4:26 PM

Случайно стихотворение 

  Poetry » Love
987 0 21

 

Случайна жена във случаен мотел.

Пред прага потръпва разплакан имел,

завесата скрива случайния мъж,

пристигнал случайно с вечерния дъжд.

 

Тя - чиста случайност – със същата рокля,

той – тих и със риза в дъжда понамокрена,

Случайно докосват се с пръсти във мрака.

Навън сякаш вятър виновно изплаква,

 

дъждът, разтревожен и гузен, замлъква,

под прага къс влага нахално се вмъква,

все още трепери имелът свенлив,

а там, зад завесата, във мрака сив

 

е пак като някога - просто случайно,

един мъж с една жена срещат се тайно.

 

 

 

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??