Случайно стихотворение
Случайна жена във случаен мотел.
Пред прага потръпва разплакан имел,
завесата скрива случайния мъж,
пристигнал случайно с вечерния дъжд.
Тя - чиста случайност – със същата рокля,
той – тих и със риза в дъжда понамокрена,
Случайно докосват се с пръсти във мрака.
Навън сякаш вятър виновно изплаква,
дъждът, разтревожен и гузен, замлъква,
под прага къс влага нахално се вмъква,
все още трепери имелът свенлив,
а там, зад завесата, във мрака сив
е пак като някога - просто случайно,
един мъж с една жена срещат се тайно.
© Ели All rights reserved.
Страшно е, браво!
