Случка
| И мислех си... | ||
| аз тази нощ ще спя. | ||
| Изхвърлих мислите... | ||
| изключих компа... | ||
| оставих само аромата | ||
| на чаената свещ в нощта. | ||
| Почти си легнах... | ||
| май заспивах... | ||
| и позвъни се... | ||
| на моята врата. | ||
| Какъв е този пощальон? | ||
| Ядосах се за миг. | ||
| Не мислех да отварям. | ||
| Нахалник! Не сега! | ||
| Но се повтори. После пак. | ||
| О,не! Излязох по халат, | ||
| готова да ругая | ||
| И...ти, ти беше там. | ||
| Защо не каза ми? | ||
| Ако със друг аз бях, какво? | ||
| Усмихна се, цветя подаде и | ||
| каза: "Това е без значение, | ||
| ти моя си и винаги ще си! | ||
| Сега... Да си налеем по едно..." | ||
© Мариана Вълкова All rights reserved.
