Случка без елен
Гледам, някаква шейна
е паркирана в града.
Не със кон или магаре,
ама пълна със чували.
Има старец до шейната,
но пък черна му, брадата.
Рекох си: Ще му попея!...
Той ме гледа и се смее.
Как ли да го впечатля?
Стихче, май ще му река...
Той не чака, взе чувал
и пое към близък бар.
Аз след него. Рецитирам...
Честно - нищо не разбирам...
Оня спря се и ми рече:
Туй, кюмюр е бе, човече.
Помогни да го внесем.
После друго ще крадем...
Ужас. Взех да се потя.
Странна случка със шейна.
Ще я помня, обещавам.
Няма за резил да ставам,
но не видя ли елен -
няма стихове от мен!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
