Mar 9, 2010, 9:06 PM

Случка с Любовта

  Poetry » Love
1.2K 0 4

Случка с Любовта


-О, Любов, незнайна

и нечувана!

Защо седиш на таз скала

така прокудена?

Нима тебе

някой не те иска?!


-Не, просто насила

той да бъда

с него ме притиска!


-Е, нищо!

Нали все пак

го ти обичаш,

какво повече

от него искаш?


-Обичам го, така е

и до края ще е така,

но искам не насила

с него да вървя,

ами любов с желание,

когато е готов, да му даря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветослава Младенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...