В претъпкания "седем две"
едно момче се припозна във мен:
"Здравей" - ми каза
и смутено се захили.
В усмивките му
изведнъж съзрях възторга и безсилието,
че не избяга надалеч.
И ето, седнах и се заговорихме наум:
"Онази съм, която преди време...
Сещаш се, нали?"
И той без думи
ми подари
един букет
от вестник, свит на четири.
Във него беше стих написан.
За тази, другата,
или за мен -
така и не разбрах,
защото трябваше да слизам.
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хареса ми