Dec 5, 2007, 11:34 AM

Сляпа бях

  Poetry » Other
1.3K 0 6

                                                    На Т. И. - Не им се давай, остани си такава, каквато си!

 

 

Сляпа бях

 

Изгубих се в поток

от жалки егоисти.

Измамих се

от чифт красиви очи.

Попаднах

в море от лъжи.

 

Залепена бах - повярвах им,

отдадох се на дрога и наркотици,

поглъщах облаци цигарен дим

и бях щастлива...

Но вече знам, няма да се върна там!

 

Истината заболя...

И още боли,

но нещо в мен гори,

защото част от живота ми

се  изгуби в лъжи...

Не повторяй мойта грешка и ТИ!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвете All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен ! мисля, че това го описва
  • Много тъжно! Но ми хареса! Напомня ми за една приятелка, която имаше подобния случай!
    Поздрав
  • Прекалено е близко до мен...мразя се че провалям живота си...;(
  • много е добро харесва ми бих казала че и ти малко ми приличаш на Алиса
  • страхотен стих много тъжен и същевременно красив 6+

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...