Сляпа жътва...
***
Нощите изплитат стрехи...
в нивите... засяти с дни...
ала те се раждат слепи...
пъпно сраснали в скали...
Месеци изгряват плахо...
щедро... сипят се звезди...
Семена валят богато...
да поникнат в тях очи...
А лехите са студени...
ледено блестят следи...
Нивите кълнат, ранени...
тежка жътва ги преви...
Ти изплете ли им стряха...
със скали ли ги тори?...
В мене само нощи спряха...
но са целите... в очи...
И те търсят... по пътеки...
да се слеят с твойте дни...
Кръстопът да има всеки...
със жътвари и съдби...
© Арлина All rights reserved.
