Aug 7, 2013, 2:14 PM

Слънце без лъчи

  Poetry » Love
833 0 0

Слънце без лъчи

това е моят светъл ден,

живот, но без мечти

прелитащ в мислите смутен.

 

Не е красив, дори желан

денят във моите очи,

ала компания засмян

животът мой му прави.

 

Дали съдба е или орис може би,

че точно в този ден преплетоха се нашите очи

и в него със слънце без лъчи

ние посрещнахме нашите съдби.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...