Rois (Събина Брайчева)
481 952
Jun 19, 2008, 10:44 AM

Слънцето 

  Poetry » Love
705 0 2

                                       на Тодор


Слънцето не свети, заслепява...
Слънцето не топли, то изгаря...

Слънцето е толкова желано
и ние като нощни пеперуди
връхлитаме изгарящите му длани,
и от болка си тръгваме прокудени.

Слънцето е толкова жестоко -
оставя ни да се доближим
и когато стане твърде високо,
падайки, ужасени да крещим.

Слънцето, така неповторимо,
разгаря злоба между нас -
за себе си всеки иска да го има,
никой друг да не слуша парещия му глас.

Никой друг да не докосне светлината,
никой друг да не усети топлина,
нищо, че всички болезнено изгарят по-нататък,
обречени на отчаяна слепота.

Мило слънчице, аз бях една от многото докоснали те.
По тебе още полудявам.
Но ти стоиш високо и изгаряш в своя огън.
Самотно ли е?
Аз без тебе продължавам.


18.06.2008г.
гр. Пловдив

© Събина Брайчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??