Слънцето се самопогребва

Poetry

944 0 8

Слънцето се самопогребва.

Ослепяват слънчогледите.

В дъното на прозорците

е много черно.

Ако сълзите избуят,

ще напоят бодлите.

От кутийте излизат сенки.

В подземните палати

има много място.

Няма повече билети -

завесата е спусната.

Безплътно потупване

по рамото.

Бъдното се препъва

в превитото настояще

и пада в миналото.

Някой да събуди Прометей!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

yotovava (Валентина Йотова)

Безспорен си!

2009-07-05T13:54:22+03:00
Barona38 (Ивайло Терзийски)

Прометей ли каза?! Налице е след твоето зарево!
Ваше Благородие

2009-06-13T00:32:14+03:00
refab (Фабер)

"Някой да събуди Прометей!"

Според мен, казано малко и на шега, трябва да се събуди и авторът от езическия унес, ако преценим, съгласно позоваването на Прометей, че езичеството не му е чуждо (макар и подсъзнателно)! ...Още повече, че е преодолял култа към слънцето ("Слънцето се самопогребва."
Иначе-стихотворението има добри качества!

2009-06-12T23:37:40+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Кой... обаче...
Харесах!

2009-06-12T16:26:30+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Като миг преди Потопа. Дано се намери някой да събуди Прометей! И затова се иска смелост.

2009-06-12T09:03:37+03:00