Александър7 (Мариян)
48 39
12 июн. 2009 г., 01:10

Слънцето се самопогребва 

  Поэзия
661 0 8

Слънцето се самопогребва.

Ослепяват слънчогледите.

В дъното на прозорците

е много черно.

Ако сълзите избуят,

ще напоят бодлите.

От кутийте излизат сенки.

В подземните палати

има много място.

Няма повече билети -

завесата е спусната.

Безплътно потупване

по рамото.

Бъдното се препъва

в превитото настояще

и пада в миналото.

Някой да събуди Прометей!

© Мариян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Безспорен си!
  • Прометей ли каза?! Налице е след твоето зарево!
    Ваше Благородие
  • "Някой да събуди Прометей!"

    Според мен, казано малко и на шега, трябва да се събуди и авторът от езическия унес, ако преценим, съгласно позоваването на Прометей, че езичеството не му е чуждо (макар и подсъзнателно)! ...Още повече, че е преодолял култа към слънцето ("Слънцето се самопогребва."
    Иначе-стихотворението има добри качества!
  • Кой... обаче...
    Харесах!
  • Като миг преди Потопа. Дано се намери някой да събуди Прометей! И затова се иска смелост.
  • Много ми хареса!Финалът е страхотен!
  • Страхотно написано!
  • Много си талантлив!

    Остава горчив привкус след прочита...
    Истинско е!
Предложения
: ??:??