Mar 5, 2009, 12:09 PM

Слънчев ден

  Poetry » Love
1.3K 0 0
Навън е хубав слънчев ден,
птичките припяват дружно,
ала сърцето тъжно е във мен,
защото друго му е нужно.

Навън е хубав слънчев ден
и всички радват се, и смеят,
за мен е ден обикновен -
до късен мрак за нея ще копнея.

Навън е хубав слънчев ден,
деца се гонят, кучетата лаят,
а в мен пак същият рефрен -
отвътре любовта глождае.

Навън бе хубав слънчев ден,
любов за всеки и за всички,
а клетото сърце е вече тлен,
защото Тя не го обича...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Калин Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...