Feb 25, 2015, 11:39 PM

Слънчогледи

784 1 4

                                    Слънчогледи


                       Рисуват ми се слънчогледи!

                       Но търся нужната палитра.

                       Нюансите са много бледи.

                       Дали си струва да опитвам?


                       Когато слънчевата пита

                       обходи медните баири,

                       стеблата слепешком се вдигат

                       и вятърът в листата свири.


                       Подрежда жълтите цветчета

                       в един неописуем пламък!

                       За дълго ли у мен ще свети?

                       И как ще го предам нататък?...


                       Рисуват ми се слънчогледи!

                       Събирам семена,които

                       кълнят като заветни клетви

                       от корени -  юмруци свити!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • наистина хубаво
  • Хубаво стихотворение.
  • Талантливо сътворено стихотворение за слънчогледите и светлината:
    "Подреждат жълтите цветчета
    в един неописуем пламък!
    За дълго ли у мен ще свети?
    И как ще го предам нататък?
    Много ми харесва - поздравления и лека вечер!"
  • "Рисуват ми се слънчогледи!
    Събирам семена,които
    кълнят като заветни клетви
    от корени - юмруци свити!"
    Браво!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...