Слънчогледите влюбено слънцето гледат,
както в живота е с любовта.
Усещат, че пари, а топлото вземат,
блести им в очите, но без слепота.
Колко красиво изглежда полето,
стотици слънца се държат за ръце.
Без болка щастливо дори е сърцето,
когато душата на воля расте.
И както всички предишни лета,
така ще отмине и нашето лято.
Ще остане спомен и любовта,
като нещо красиво, с обич изпято.