Слънчова невеста
Няма да вдигаме сватба.
Свършиха се звездите.
Тежка поробена брадва
скърши на младост мечтите.
Тъпанът няма да бие,
че ще ми пукне сърцето.
Сляпа къртица ще рие
да ми забули лицето.
Няма да дойдат сватбари
с вино да ни посрещнат.
Само кахърите стари
жално ще пеят, нареждат.
Няма да нося жълтици.
Един пендар на небето,
останал сам без сестрици
душа ще пази, ще свети.
Благословия от тате
няма да мога да взема.
Черният кос ще ми прати
везана роба неземна.
И ако Слънчо не спеше
морен в небесната люлка,
щеше да дойде да грабне
своята слъчева булка.
© Димитрия Чакова All rights reserved.
