Смеят ми се стихове,че пиша
Смеят ми се
Смеят ми се стихове, че пиша,
трябва да не съм добре.
Трябва да съм превъртяла -
и се смеят от сърце.
Някой хукнал риба да ловува,
по цели часове клечи.
Тишина на рибата й пази
дори и през нощта не спи.
Друг колекции си прави
и събира какво ли не.
На страстта си той робува,
а пък аз била съм зле.
Смеят ми се хора слепи,
в живота те не виждат красота.
Любовта и тя не ги вълнува,
е, да си живеят в сивота.
Смеят ми се стихове, че пиша,
трябва да не съм добре.
Трябва да съм превъртяла -
и се смеят от сърце.
Някой хукнал риба да ловува,
по цели часове клечи.
Тишина на рибата й пази
дори и през нощта не спи.
Друг колекции си прави
и събира какво ли не.
На страстта си той робува,
а пък аз била съм зле.
Смеят ми се хора слепи,
в живота те не виждат красота.
Любовта и тя не ги вълнува,
е, да си живеят в сивота.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
