Смирени стоиме в молба
Към въпроса за природата
на еротичното, показана чрез
еротичен диалог
-Струна любовна
в тебе звучи,
вълшебна мелодия
за двама,
поглъщана жадно с души,
отхвърлящи спомен за драма.
-Смирени стоиме в молба,
която бурята
в обич превръща,
защото ти си мелодия
в щастлива душа,
която в любов ни загръща.
-В тишината
те викам с очи,
в обща радост
с души търпеливи.
-Защото сме
в интимност,
която ни дари
безкрая.
-Докосвам те с
нежна милувка
и с трепет отвръщаш.
- В ритъм общ,
достигаме
до тъждество
в ликуващото тържество.
-В интимното
с теб сме цяло,
подвластно
на сърцата!
-В легло за
тебе се превръщам,
ти, моя сладка
и желана.
-Дъхът ни общ
държи ни в
прегръдка здрава.
-Целувката ни
носи радост,
защото я тъчем
взаимно.
-Удържам
общата ни радост,
а ти си благодарна.
-Игра на
страсти е това,
а нашите летят,
смирени.
-Понасяш ме
в звездното небе,
така внимателна,
така вълшебна!
-Проблясва
мълния в радотта,
огряваща телата ни,
споени в порив..
-Завръщането
също е чаровно-
стоим смълчани
в неговия дъх.
-Познали
с теб невинноста,
поемаме по
път познат,
лазурен.
-Шептя ти
сладки думи,
с ритъма на
песен.
-Раздялата ни
е печал,
че радостта ни
носи се от
всеки.
-Съдбите,
сплели се в съдба,
познават огъня
на святата
невинност.
-Познах
те като моя
част,
дарявайки ти
цялост.
-Затуй
с тебе сме богати,
че с тъждеството
сме
благати.
-А моето перо
възпява,
това което
в душите ни
остава.
© Валери Рибаров All rights reserved.
